Доц. Йордан Генов е един от водещите хепатолози в България, завеждащ отделението по хепатология към Клиниката по гастроентерология на Университетска болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”. По повод Европейската седмица за тестване за хепатит В, С и ХИВ, разговаряме с него за това кои са рисковите групи за заразяване с вируса на хепатит С и съвременните методи за лечение на болестта.
- Доц. Генов, откога науката знае за вируса на хепатит С?
Вирусът на хепатит С бе открит през 1989 г. Първата публикация за него се появи в списанието за медицина и биология „Нейчър”. След 1991 г. в клиничната практика влязоха тестовете за диагностика на хроничната инфекция с вируса на хепатит С.
- Защо се смята, че бейбибумърите са най-рисковата група за това заболяване?
Така наречените бумъри са две поколения – родените от 1945 до 1955 г. и от 1955 до 1965 г. Терминът е въведен в САЩ, но такава генерация има и в Канада, и във Великобритания, и в Австралия. Наречени са бумъри заради повишената раждаемост в тези държави след края на Втората световна война. Поради възраждащата се индустрия и голямото строителство се вдига и стандартът на живот на хората. Тогава е осъществен най-големият прираст на глава от населението за всички времена. Сега има много повече хора и се раждат много повече деца, но тогава спрямо глава от населението раждаемостта е била най-голяма. На тези деца са предоставени едни от най-добрите условия за живот. Имали са възможност за по-добро образование, а тяхното любопитство е можело да се задоволи във всички направления. Те са поколението, което е експериментирало със всички средства, влияещи върху централната нервна система – таблетки, трева и венозноинжектирани наркотици. По същото време се явяват движенията и на хипитата, и на юпитата, появява се особена култура, която намира израз в литературата, най-ярко в романите на Джак Керуак. Тъкмо Джак Керуак е най-големият идол на бейбибумърите. Тази култура намира израз и в музиката – в бийтълсманията.
Първата генерация бумъри са най-активни между 20-та и 30-та година от техния живот, в периода 1965 до 1975 г., когато са на разположение всякакви видове вещества, водещи до пристрастяване, и има условия за безразборен секс. Наистина хепатит С трудно се предава по полов път, но не е невъзможно. Част от случаите на остър хепатит С се дължат именно на заразяване по полов път. Установено е категорично, че рисков контингент за това заразяване са хора с повече от 20 сексуални партньора. След 1991 г. вече е възможно да се диагностицира хроничната инфекция с хепатит С и става ясно, че ¾ от заразените в САЩ са от поколението на бейбибумърите – в резултат на техния начин на живот между 65-та и 75-та година. Ето защо логиката на здравните застрахователи в САЩ води до извода, че скринингът за хепатит С трябва да се проведе на това поколение.
- А в България това поколение рисков контингент ли е?
В България между 1965 и 1975 г. няма рок фестивали, няма масова употреба на синтетична или друга дрога и няма никакви условия за сексуална разюзданост. Ето защо бейбибумърите са рисков контингент за хепатит С в определени страни и механичното им пренасяне за скрининг навсякъде по света невинаги е издържано от епидемиологична гледна точка. Обаче голяма част от родените в България между 1945 и 1955 г. са посещавали различни лечебни заведения във времето между 1975 и 1985 г. На част от тях са правени инвазивни медицински процедури и кръвопреливания. Няколко години по-късно кръвопреливането няма да е рисков фактор в България, но до края на 80-те години кръвопреливането е рисков фактор. Затова има логика да се скринира това поколение българи, което не е живяло като бейбибумърите, но е било поставено в повишен риск от заразяване с хепатит С. Затова съм съгласен с инициативата за скрининг на хората, родени през този период в България.
- Освен този контингент кои са другите рискови групи, подходящи за скрининг за хепатит С?
Другата основна рискова група са хората, употребяващи инжекционни и синтетични наркотици. Синтетичните наркотици не са рискови за заразяване с хепатит С, но поведението на хората, употребяващи синтетични наркотици, предразполага към заразяване. Употребата на кокаин също е предпоставка за заразявaне заради металните стикове, които използват и разменят помежду си употребяващите кокаин, от които може да стане нараняване на лигавицата на носа и вход за инфектиране.
- Правен ли е скрининг за хепатит С в България?
Прави се многократно през годините, и сега включително, така нареченият гнездови скрининг. Не е било възможно да се направи по-мащабен скрининг на рисковите групи, но само на определен контингент хора в определени градове в страната. Ако е добре подбрана прицелната група, могат да се открият немалък брой заразени и да се лекуват навреме, докато все още не са се получили сериозни усложнения от хроничната С-вирусна инфекция. Но всяка инициатива за по-масов скрининг е желателна.
- Има ли симптоми, по които да се мисли за хронична инфекция от хепатит С?
Първичното инфектиране с вируса на хепатит С при мнозинството хора не дава симптоматика и това е голям проблем за диагностиката. И вече хронифицирана, инфекцията рядко дава симптоми, затова може да остане незабелязана. Но между 50 и 76% от пациентите с хронична С-вирусна инфекция имат несвързани с черния дроб симптоми. Вирусът на хепатит С е особен. Той засяга предимно черния дроб, но и други органи и системи. Извънчернодробните прояви при хроничен С-вирусен хепатит може да продължават десетилетия. Може да са свързани с увреждания на централната нервна система, заразените може да страдат от депресия, да изпитват лесна умора при умствени и физически усилия, може да имат обриви и сърбеж, различни прояви от страна на кръвоносната система – най-често възпаление, наречено васкулит. Тези хора имат по-често заболявания на бъбреците, по-често достигат крайна степен на хронична бъбречна недостатъчност. Един от видовете гломерулонефрит е свързан с хепатит С. С тази инфекция имат връзка и исхемичните мозъчни инсулти, и коронарните инциденти, и редица други по-редки прояви при млади хора, но които изчезват с излекуване на инфекцията.
- Успешно ли се лекува хепатит С?
Това е най-приятната тема в медицината, защото няма друго толкова сериозно постижение. Няма по-успешно лечение в последните години от това на хепатит С. Допреди 2 – 3 години ние разполагахме с медикаменти, които бяха сравнително нискоефективни, с множество странични действия и продължителен курс на лечение. През 2014 г. се появиха нови видове медикаменти, които бързо намериха приложение по целия свят. Те са високоефективни. Само за 8 седмици с еднократен прием на ден при почти всички пациенти с хепатит С може да се постигне трайно излекуване. При досега нелекуваните пациенти ефективността на терапията е между 97 и 100%, а при напреднала чернодробна цироза от хепатит С може да се излекуват 9 от всеки 10 пациента.
За нас най-важно е да започнем да лекуваме пациентите рано, преди да се е развила чернодробна цироза, защото тогава няма да са настъпили и усложнения, свързани с порталната хипертония. Когато пациентът няма цироза, лечението е по-кратко. Това означава, че е по-евтино за обществения здравен фонд и че бихме могли да излекуваме повече пациенти с едни и същи средства. Затова нашата основна цел е да диагностицираме заболяването възможно най-рано, когато още не се е развила чернодробна цироза. В това е смисълът на скрининга.
Когато настъпи чернодробна цироза, лечението трае малко по-дълго – между три до шест месеца, става по-скъпо и неговата ефективност е малко по-ниска. Ако цирозата е много напреднала, ние можем да премахнем вируса на хепатит С, но усложненията от чернодробната цироза обикновено не изчезват. Разбира се, за усложненията има други медикаменти и други начини за лечение. Моите млади колеги по цял ден се занимават с това лечение, защото повечето пациенти с хепатит С и хепатит В не са били диагностицирани навреме, не е започнало навременно лечение и те пристигат при нас с напреднала болест и с усложнения.
- За какъв период от време настъпват тези усложнения?
Хепатит С протича сравнително бавно. За да се стигне до чернодробна цироза са необходими десетилетия – две или три. При някои хора изобщо не настъпва цироза. Болестта прогресира по-бързо, ако освен вируса на хепатит С са налице и други фактори, които увреждат черния дроб. Това са употребата на алкохол, тютюнопушенето, вирусът на хепатит В, добавен към вируса на хепатит С. Хората трябва да знаят, че тютюнопушенето е сериозен фактор за прогресия на заболяването на черния дроб.
От друга страна, прогресията на заболяването става по-бавно и рискът за усложнения е по-малък, ако се пие редовно кафе. Едно от сигурните неща в хепатологията е, че ежедневната употреба на две или три кафета дневно (най-добре шварц или черно кафе, но може и еспресо) забавят развитието на заболяването в черния дроб, развитието на фиброзата изобщо и намаляват риска от развитие на първичен чернодробен рак.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.Източник: www.puls.bg
